webmin/postfix/help/virtual.bg.auto.html

<header> Виртуални домейни </header> Незадължителната виртуална таблица определя пренасочвания за локални и не локални получатели или домейни. Пренасочванията се използват от демона за почистване (8). Пренасочванията са рекурсивни. <p> Виртуалното пренасочване се прилага само към адреса на плика на получателя и не засяга заглавките на съобщенията. Помислете правилото Sendmail, зададено <tt>S0</tt> , ако желаете. Използвайте <a href=canonical>канонично картографиране, за</a> да пренапишете адресите на заглавия и пликове като цяло. <p> Типичната поддръжка за виртуален домейн изглежда по следния начин: <ul><li> <b><tt>virtual.domain</tt></b> картографиран за ... <b><tt>anything</tt></b> (съдържанието на дясната ръка няма значение) <li> <b><tt>user1@virtual.domain</tt></b> картографиран до ... <b><tt>address1</tt></b> <li> <b><tt>user2@virtual.domain</tt></b> картографиран на ... <b><tt>address2, address3</tt></b> </ul> С това SMTP сървърът приема поща за <tt>virtual.domain</tt> и отхвърля пощата за <tt>unknown@virtual.domain</tt> като <tt>unknown@virtual.domain</tt> . <p> Форматът на виртуалната таблица е както следва, като картите се опитват в реда, както е посочен тук: <ul><li> <b><tt>user@domain</tt></b> картографиран на ... <b><tt>address, address, ...</tt></b> : Пощата за <tt>user@domain</tt> е пренасочена към <tt>address</tt> . Тази форма има най-голямо предимство. <li> <b><tt>user</tt></b> картографиран на ... <b><tt>address, address, ...</tt></b> : Пощата за <tt>user@site</tt> се пренасочва към <tt>address</tt> когато сайтът е равен на <tt>$myorigin</tt> когато сайтът е посочен в <tt>$mydestination</tt> или когато е посочен в <tt>$inet_interfaces</tt> . Тази функционалност се припокрива с функционалността на <a href=aliases>локалната</a> база данни за <a href=aliases>псевдоним</a> . Разликата е, че виртуалното картографиране може да се приложи към не локални адреси. <li> <b><tt>@domain</tt></b> картографиран до ... <b><tt>address, address, ...</tt></b> : Пощата за всеки потребител в <tt>domain</tt> е пренасочена към <tt>address</tt> . Тази форма има най-ниско предимство. </ul> Във всички по-горе форми, когато адресът има формата <tt>@otherdomain</tt> , резултатът е същия потребител в otherdomain. Това работи само за първия адрес в разширението. <p> РАЗШИРЕНИЕ НА АДРЕСА: Когато търсенето не успее и адресът localpart съдържа незадължителния разделител на получателя (напр. <tt>user+foo@domain</tt> ), търсенето се повтаря за неразширен адрес (напр. <tt>user@domain</tt> ), а разширението за несравним адрес се разпространява в резултатът от разширяването. Подходящият ред е: <tt>user+foo@domain</tt> , <tt>user@domain</tt> , <tt>user+foo</tt> , <tt>user</tt> и <tt>@domain</tt> . <hr>